Автор: Милен Първанов
Съгласно българското законодателство, всяко лице, навършило 18-годишна възраст и което не е поставено под пълно запрещение и може да действа разумно може да се разпореди със своето имущество след смъртта си чрез завещание. Съдебната практика допълва тази дефиниция. С решение № 117/10.11.2015 г. по гр. д. № 710/2015 г. на II г. о. ВКС постановява, че завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имуществото за след смъртта. Според формата завещанието може да бъде нотариално или саморъчно – разновидности, описани съответно в чл.24 и чл. 25 на ЗН.
Нотариалното завещание, както можем да заключим от името, се изготвя от нотариус при присъствието на двама свидетели и по процедура, описана в чл. 24 на ЗН, докато саморъчното завещание се изготвя изцяло от завещателя ръкописно и се предава на нотариус – то е уредено от чл.25 на ЗН. Без значение от формата обаче в завещанието винаги се съдържа поне един мотив за създаването му.
Причината, поради която завещател би предал чрез завещание свое имущество в патримониума на завещател, са многобройни, но това не означава, че всяко завещание е действително. Законодателят е изложил хипотезите, в които едно завещание е нищожно, в чл. 42 от ЗН – то бива нищожно (не поражда правни последици), когато е направено в полза на лице, което няма право да получава наследство по завещание, когато при съставянето не се спазват нормите, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 24 и 25 или когато завещателното разпореждане или мотивът, по който е направено то, са противни на закона, на обществения ред или на добрите нрави. Гореспоменатото решение № 117/10.11.2015 г. по гр. д. № 710/2015 г. на II г. о. доуточнява, че имайки предвид тази норма мотивите имат значение за разкриване на волята на завещателя, които могат да бъдат многобройни – отблагодаряване, възнаграждение, да се въздаде справедливост и т.н. Мотивът често случаи е подбуден от условията на живот на лицето, както и от неговите морални наклонности и потребности. Пред ВКС е поставен въпросът дали едно завещание, направено въз основа както на вече положени за завещателя грижи, така и на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него, е нищожно. Завещание, написано с цел възнаграждение на наследника, не е възмездно по своя характер поради няколко причини, първата от която е, че обичайният мотив зад повечето завещания има благодарствен характер, който е изцяло във рамките на закона. Друга важна особеност е, че нормата в чл.42, б. „в“ се предвижда завещанието да е нищожно, ако то или единствения му мотив, поради който е направено, противоречат на закона, обществения ред или добрите нрави. Съдът тълкува нормата и достига до заключението, че тя не взема напълно предвид завещания, които са обусловени от повече от един мотив и, че при буквално тълкуване на нормата тя бива приложима само когато е налице един единствен мотив и той противоречи на закона, обществения ред или добрите нрави. Поради това постановява, че при наличието на няколко мотива в едно завещание е нужно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие, което прави завещания, в които е изразен както благодарствен мотив за вече положени грижи, така и очакване за бъдещи грижи, валидни, тъй като не са нищожни по основание на чл. 42, б. „в“ на ЗН.
Въпреки това обаче в други решения се постановява коренно противоположно становище. Примери за това са решение № 246/17.12.2014 г. по гр. д. № 1073/2014 г. на І г. о. и решение № 25/16.05.2016 г. по гр. д. № 5043/2015 г. на ІІ г. о., които са били използвани по подобни въпроси, свързани с установяване на наличие на възмездна клауза в мотивите на завещанието. И в двата случая завещанието е било мотивирано не само от грижи, полагани до момента на изготвянето му, но и от очаквани бъдещи грижи от страна на заветника. По тези казуси съдебните състави се произнасят по коренно противоположен начин в сравнение с гореспоменатото решение – приема се, че и двете завещания са били мотивирани от предоставяне на бъдеща престация, това бидейки бъдещите грижи за завещателя. Поради това съдебните състави са преценили, че тези завещания са нищожни по основание на чл. 42, б. „в“ на ЗН, тъй като мотивът противоречи с законния характер на завещанието, тъй като изисква престация и това прави този едностранен акт възмезден.
Към настоящият момент съществуват две коренно противоположни съдебни практики, което налага ВКС да се произнесе по спорното тълкуване на чл. 42, б. „в“ на ЗН.
Насреща сме, за да помогнем при съставянето и изпълнението на вашите завещания. Свържете се нас!